Омотчени

Омотчени (на гръцки: Λιβαδοτόπιοτες, Ливадотопиотес) са жителите на село Омотско (Ливадотопи), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Омотско

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

А

Андрея (около 1741 – ?), български строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[1]
Атанас (Насе) Глухче (около 1756 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 г.^[1]
Атанас Мечкарин (около 1786 – 1845), български майстор строител

Б

Бинко (около 1740 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 г.^[1]
Бойчо (около 1761 – ?), български строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[1]
Буро (около 1740 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 г.^[1]

В

Ванчо Устабаши (около 1716 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик^[1]
Велю (около 1756 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 година^[1]

Г

Гюро (около 1731 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик^[1]

Д

Дамче (около 1721 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, построил си воденица в града в 1819 г.^[1]
Дзано (около 1740 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 година^[1]
Диман (около 1761 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 година^[1]
Димир (около 1756 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 година^[1]
Димко (около 1761 – ?), български строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[1]
Дуко (около 1726 – ?), български строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[1]
Дюнко (около 1756 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 година^[1]

З

Зога (около 1726 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик^[1]

И

Игнат (около 1756 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 година^[1]
Илчо (около 1752 – ?), български строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[1]
Исидор (Сидор, около 1756 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 година^[1]

Й

Йорго (около 1716 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик^[1]

К

Къню (около 1745 – ?), български строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[1]
Кърле (около 1761 – ?), български строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[1]
Кътю Шаваник (около 1751 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 година^[1]

М

Манол (Нольо, около 1761 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 година^[1]
Марко Зисо (около 1736 – ?), български майстор строител
Михал (около 1761 – ?), български строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[1]
Михо Копаран (около 1721 – ?), български строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[1]
Мишо Кьормишо (около 1751 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 година^[1]

Н

Насе Глухче (около 1756 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 година^[1]
Нано (около 1761 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 година^[1]
Недялко (около 1761 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 година^[1]
Никола (Коле) Галювичин – Гюлемет (около 1746 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 година^[2]^[1]
Нольо (около 1761 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 г.^[1]

П

Петко Гърнето (около 1761 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 година^[1]

Р

Ройко (около 1756 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 година^[1]

С

Саво (около 1745 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 година^[1]
Серафим (около 1756 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 година^[1]
Сидо (около 1761 – ?), български строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[1]
Сотир (Соте, около 1745 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 година^[1]
Стамен (около 1740 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 година^[1]
Стерю Арнаут (около 1741 – ?), български строител, преселил се със семейството си в Брацигово в 1791 година, представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[1]

Т

Танчо Бюлюк (около 1751 – ?), български строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[1]
Толю Карабайрактар (около 1751 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 година^[1]

Ф

Фильо (около 1731 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик^[1]

Х

Христо Гърнето (около 1730 – ?), български майстор строител

Ц

Цапко (около 1751 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 година^[1]
Цапко (около 1756 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 година^[1]
Цильо Кацар (около 1761 – ?), български строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, представител на Брациговската архитектурно-строителна школа^[1]
Цойко (около 1740 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 година^[1]

Ч

Чока (около 1756 – ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово в 1791 година, участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 година^[1]

Щ

Щерю Арнаут (1786 – 1860), български майстор строител

Свързани с Омотско

Арнаудови, голям български хасковски род, по произход от Омотско
Боян Кънев (1895 – 1968), български инженер, роден във Варна, по произход от Омотско
Васил Гюлеметов (1889 – 1948), български писател, по произход от Омотско
Георги Ангелов Глухчев (1 декември 1902 – 28 август 1944), български комунист по произход от Омотско; роден в Брацигово; секретар на БКМС в Брацигово от 1919 година; участва в подготовката на въстание през лятото на 1923 година и в състава на Брациговската чета, сражава се с войска на 17 септември 1923 година край Брацигово; след разгрома на Септемврийското въстание е арестуван заедно с още 12 души и отведен за разстрел, ранен успява да избяга и през Югославия заминава за СССР; завършва висше образование и е на партийна работа; на път за България в групата на Станке Димитров загива в самолетна катастрофа край Брянск^[3]
Данаил Гюлеметов (1873 – 1948), български учител, по произход от Омотско
Кирил Гюлеметов (1885 – 1913), български поет, по произход от Омотско
Кирил Гюлеметов (1938 – 2004), български художник, по произход от Омотско
Никола Кънев (1866 – 1922), български политик, роден в Брацигово, по произход от Омотско
Радан Кънев (р. 1975), български политик, роден в София, по произход от Омотско
Страшимир Димитров Димитров Мишекопаранов, български комунист, по произход от Омотско, роден на 20 юли 1904 година в Брацигово, член на БКМС от 1921 година, в СССР от 1925 година, член на ВКП (б) от 1926 година, арестуван през 1937 година в Ленинград, загинал, посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 4 април 1956 година^[4]
Христо Гюлеметов – Бонбона (1899 – 1924), български комунист, по произход от Омотско
Христо Гюлеметов – Чибис (1885 – 1956), български комунист, по произход от Омотско
Христо Мишев (1932 – 1989), български политик, роден в Брацигово, по произход от Омотско

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с ^т ^у ^ф ^х ^ц ^ч ^ш ^щ ^ю ^я ^аа ^аб ^ав ^аг ^ад ^ае ^аж ^аз ^аи ^ак ^ал ^ам ^ан ^ао ^ап ^ар ^ас ^ат ^ау ^аф ^ах Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12 – 27. Посетен на 17 април 2025.
↑ Гюлеметов-Чибис, Христо. Изъ миналото на Брацигово. Фототипно издание. Брацигово, Граждански комитет „Памет“, 2015.
↑ Септемврийското въстание 1923. Енциклопедия. София, Партиздат, 1973. с. 80.
↑ Българи жертви на сталинисткия терор // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.

[Бербенлиев-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с ^т ^у ^ф ^х ^ц ^ч ^ш ^щ ^ю ^я ^аа ^аб ^ав ^аг ^ад ^ае ^аж ^аз ^аи ^ак ^ал ^ам ^ан ^ао ^ап ^ар ^ас ^ат ^ау ^аф ^ах Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12 – 27. Посетен на 17 април 2025.

[Изъ_миналото-2] Гюлеметов-Чибис, Христо. Изъ миналото на Брацигово. Фототипно издание. Брацигово, Граждански комитет „Памет“, 2015.

[Септемврийското_80-3] Септемврийското въстание 1923. Енциклопедия. София, Партиздат, 1973. с. 80.

[Сите-4] Българи жертви на сталинисткия терор // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.

[1]

[2]

[3]

[4]