Направо към съдържанието

Дреновчени

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Дреновчѐни (на гръцки: Κρανιωνίτες, Кранионитес) са жителите на село Дреновени (Кранионас), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Дреновени

[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й – К – Л – М – Н – О – П – Р – С – Т – У – Ф – Х – Ц – Ч – Ш – Щ – Ю – Я

Б

[редактиране | редактиране на кода]
Семейна гробница на Андон Христов Буянкин (1905 – 1968) от Дреновени, в Детройт, Мичиган
  • Блажовица Калчова (1903 - ?), като емигрантка в Букурещ разказала спомените си за селото и за живота в него на Благой Шклифов[1]
  • Боя Лексòвска – Комитката, началник на женската организация на ВМРО в Дреновени.[2]

В

[редактиране | редактиране на кода]
  • Васил Алексовски (1912 – 1944), гръцки партизанин
  • Васил Пенчов Лексо̀вски (1909 – 27 юли 1947), дългогодишен председател на МПО „Правда“ и член основател и председател на църквата „Свети Георги“ в Торонто, Канада
  • Васил Секулев (Βασίλειος Σεκουλίδης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[3]
  • Васил Ставрев Пандев (1884 – след 1943), български революционер, македоно-одрински опълченец,[4]

Г

[редактиране | редактиране на кода]
  • Георги Андаров (Хандаров), куриер на ВМОРО.[5]
  • Георги Динев, български свещеник
  • Георги (Йорге) Динков, български учител в Долно Дреновени.[6]

Д

[редактиране | редактиране на кода]
  • Димитър Перело, български комунист, активен борец против фашизма и капитализма
  • Димитър Трайков (1875 – след 1943), български революционер
  • Доно Кирков (1884 – 1946), войвода на Охрана в Горно Дреновени[7]

И

[редактиране | редактиране на кода]
  • Иван Николов (1880 – 1943), български революционер
  • Иван Ловачев (Ιωάννης Λοβάτσης, Йоанис Ловацис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[3]
  • Илия Григоров, (1883 – 1972), български учител в Горно Дреновени, псалт в църквата „Света Петка“ в Дреновени, дългогодишен псалт на църквата „Свети Климент Охридски“ в Детройт.
  • Илия Пеев (1878 – след 1943), български революционер

К

[редактиране | редактиране на кода]
  • Константин Хортаров (Κωνσταντίνος Χορταράς), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, куриер[3]
  • Коста Ламбрев (1911 – 2000), български дипломат
  • Киро Королов, български учител в Горно Дреновени, войвода на ВМОРО преди Илинденското въстание[8]

Л

[редактиране | редактиране на кода]
Королов получава отличието „Златна лаврова клонка“, 10 октомври 2017 година
  • Лазар Иванов (Аджиов), (? – 20 февруари 1972) председател на църковното настоятелство на църквата Св. св. Кирил и Методи в Торонто през годините 1928, 1940, 1941 и 1942, а от 1946 г. е почетен председател.[9]
  • Лазо Королов (1905 – 17 май 2002), деец на българската емиграция в Торонто, Канада
  • Лука Диманов (Диманин, Дамянов, неизв. – 1944), български революционер, един от ръководителите на Македоно-българския комитет в Костурско

М

[редактиране | редактиране на кода]

Н

[редактиране | редактиране на кода]
  • Никола Кукулов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[10]
  • Никола Ловачев (Νικόλαος Λοβάτσης, Николаос Ловацис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[3]
  • Никола Попмарков (Νικόλαος Παπαμάρκος, Николаос Папамаркос), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[3]

Р

[редактиране | редактиране на кода]

С

[редактиране | редактиране на кода]
  • Стоян Василев Аджиов, български учител в Долно Дреновени.[11]

Т

[редактиране | редактиране на кода]
  • Таша Фотовска, куриер на ВМОРО.[12]
  • Тома Иванов (Петрèвски), български свещеник

Ф

[редактиране | редактиране на кода]
  • Фото Дичев, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[13]

Х

[редактиране | редактиране на кода]
  • Христо Ловачев (Χρήστος Λοβάτσης, Христос Ловацис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[3]
  • Христо Бегов, български революционер[14]
  • Христо Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Пандо Кляшев[15]

Я

[редактиране | редактиране на кода]
  • Яне Кирков (John Kirchoff, ? – декември 1950), член-основател на МПО „Бащин край“, Гранит Сити, САЩ, член на ЦК на МПО

Македоно-одрински опълченци от Дреновени

[редактиране | редактиране на кода]
  • Даро Дреновенски (? – 1912), македоно-одрински опълченец, четата на Васил Чекаларов, подпоручик Иван Попов, Христо Силянов, убит на 5 декември 1912 година[16]
  • Иван Георгиев Перелов (1873 – след 1943), македоно-одрински опълченец, на 15 март 1943 година, като жител на Владая, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[17]
  • Иван Г. Ловачев (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина, ранен[18]
  • Костадин Пеев (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Христо Цветков[19]
  • Ламбро Георгиев Петрѐвски; в документите на Македоно-одринското опълчение е регистриран, Ламбро Георгиев, без посочено родно място, служил в 12 Лозенградска дружина.[20]
  • Ламбро Павлов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Дванадесета лозенградска дружина[21]
  • Никола Филипов Кузинчев (1873 – 1925), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • Пенчо Наумов Лексовски, в 1912 година 35-годишен постъпва в Опълчението,[22] служи в 1-ви взов на 3-та рота на 12-а лозенградска дружина;[23] на 13 февруари 1943 година, на 67 години, като жител на Бургас, подава молба за българска народна пенсия,[24] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[23]
  • Стоян Филипов Петров/Петрѐвски (1868 – 18 юли 1941), български революционер от Горно Дреновени, деец на ВМОРО и Илинденската организация[25]
  • Тръпко Димитров (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[26]
  • Щерьо Колев (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[27]
  • Янко Атанасов, македоно-одрински опълченец, Трета рота на Втора скопска дружина[28]

Български общински съвет в Дреновени в 1941 година

[редактиране | редактиране на кода]
  • Андрей Гювелов (Главолев)
  • Георги Динков
  • Георги Хаджиев
  • Търпо Попмарков
  • Аргир Ловачев
  • Анастас Динков
  • Димитър Попмарков
  • Васил Чалев[29]

Починали в Дреновени

[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с Дреновени

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Шклифов, Благой. Костурският говор. Принос към проучването на югозападните български говори. София, Издателство на Българската академия на науките, 1973. с. 145.
  2. ↑ Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. с. 53.
  3. ↑ а б в г д е Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 83. (на гръцки)
  4. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 131.
  5. ↑ macedonia.kroraina.com
  6. ↑ Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. с. 47.
  7. ↑ Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. с. 92.
  8. ↑ Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. с. 48–50.
  9. ↑ Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. с. 115.
  10. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.18
  11. ↑ Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. с. 48.
  12. ↑ Королов, Лари-Лабро. Дреновени: Разцвет и разорение на едно село в южна Македония. София, Македонски научен институт, 2016. ISBN 978-954-8187-98-5. с. 66.
  13. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56
  14. ↑ Гиро Золумов от с. Габреш, Костурско, Егейска Македония – „Поклон пред Илинденските герои“, публикувано във в-к „Македонска Трибуна“, год. 27, бр. 1380, Индианаполис, САЩ, 30 юли 1953 година
  15. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 250.
  17. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 163.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 409.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 543.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 160.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 527.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 485.
  23. ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 54.
  24. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 53.
  25. ↑ Илюстрация Илинден, книга 10, декември 1941, стр. 7.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 230.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 357.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 73.
  29. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 486.
  30. ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 435.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дреновчени&oldid=12694059“.