Вишенци
Вишенци (на гръцки: Οξιώτες, Βυσσινιώτες) са жителите на село Вишенци (Висиня), Костурско, Гърция. Това е списък на най-известните от тях.
Родени във Вишени
[редактиране | редактиране на кода]А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й – К – Л – М – Н – О – П – Р – С – Т – У – Ф – Х – Ц – Ч – Ш – Щ – Ю – Я
Анастас Дамянов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Шеста охридска дружина,[1] Сборна партизанска рота на МОО, попаднал в гръцки плен[2]- Анастас (Стасе) Бакалина, български революционер, член на ВМОРО, касиер на вишенския революционен комитет; освободен от длъжност за всяване на разкол в селската организация[3]
- Анастас Стумбов (1881 – 1956), български революционер
- Аргир Лебамов (1892 – 1970), баща на дейците на МПО Иван и Георги Лебамови
- Афродита Ацева (1903 – 1982), деятелка на МПО
- Васил Ишков (1882 – 1961), български емигрантски деец в САЩ, втори президент на МПО
- Васил Попов (1883 – ?), завършил право в Женевския университет в 1908 година[4]
- Васил Стумбов (1893 – 1973), български революционер от ВМРО
- Георги Апостоловски (1855 – 1922), български просветен деец[5]
Георги Калков (1916 – 1948), гръцки партизанин, деец на НОФ[6]- Георги Христов – Драшка, български революционер, костурски войвода по време на Илинденско-Преображенското въстание[7][8]
- Григор Бакрачев (1878 – 1963), български революционер
- Дамян Кузев, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Втора скопска дружина[9]
- Дамян Марков (1858 – 1941), кмет на Вишени, ръководител на вишенския революционния комитет и член на първия околийски комитет на ВМОРО в Костур през 1900 година
- Дамян Попхристов (1888 – 1964), български дипломат
- Димитър Силянов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[10]
- Евтим Михайлов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[11]
- Иван Апостоловски (около 1853 – ?), български просветен деец
- Иван Аргиров Гилев (1867 – след 1943), български революционер
- Иван Костов, български революционер, участник в Четническата акция на Македонския комитет заедно с Йордан Божков[12]
- Йован Христов Римпапов, гъркомански андартски деец
- Йото Рашайков, български революционер от ВМОРО
-
Коста Андреев, дете бежанец в Унгария, македонистки активист - Кузма Бакрачев (1886 – 1907), български революционер от ВМОРО[13]
- Милош Попдимитров (1895 – 1969), български просветен деец и фолклорист, член на Костурското благотворително братство[14]
- Митре Бакрачев, български революционер от ВМОРО[13]
-
Михаил Козмов (1885 – 1974), български революционер, емигрантски деец в САЩ - Никола Пандров (1895 – 1995), български емигрантски деец в САЩ. Емигрира по икономически причини в 1909 година, когато е 14-годишен.
- Никола Рашайков (1867 – 1902), български революционер
- Панайот Милошев (1927 – 1949), гръцки комунист; доброволец в ДАГ в 1947 година; взема участие в сраженията на Вич, Синяк, Мъген; ранен в защитата на Вич през май 1948 година; заради проявена храброст и военни способности е произведен в чин капитан и е командир на рота от 10-а дивизия на ДАГ; в сраженията за овладяването на Съботско загива на 23 декември 1948 година; на 2 февруари 1949 година с указ е обявен за герой и е награден посмъртно с медал за храброст[15]
- Пандо Бакрачев, български революционер от ВМОРО, четник по време на Илинденското въстание; участва в похода на костурчани до Прилепско, загива в сражението край Лаген, Леринско[13]
- Пандо Иванов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[16]
- Спасо Гергевски, селски войвода на ВМОРО, войвода на вишенската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[17]
- Спиро Хаджиев (1873 – 1945), български революционер
- Стефо Калков, български революционер
- Типо Цулев (? – 1902), български революционер[18]
- Тома Бакрачев (1877 – 1951), български революционер
Тома Кръстев (1882 – 1939), български революционер, преминал по-късно на сръбска страна- Трифун, български свещеник, убит при потушаването на Илинденското въстание, защото отказва на искането на владиката Герман Каравангелис да се обяви за грък[19]
- Тома Христов Римпапов, гъркомански андартски капитан
- Търпен Марков (1879 – 1903), български революционер
- Христо Талев, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[20]
Починали във Вишени
[редактиране | редактиране на кода]- Ване Христов (? – 1904), български революционер
- Никола Рашайков (1867 – 1902), български революционер
- Лазар Москов (1877 – 1902), български революционер
- Петър Малков (? – 1908), български революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 197.
- ↑ Ивановъ, Василъ. Отрѣзаната глава 9 юлий 1913 г. с. Радуилъ, Самоковско, 1928. с. 96.
- ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 61, 111.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
- ↑ Парцел 34 // София помни. Посетен на 3 март 2016.
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 138. (на английски)
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 38.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 179.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 391.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 610.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 458.
- ↑ Манджуков, Петър. Предвестници на бурята. София, Издава Федерацията на анархистите в България, 2013. с. 7, 9.
- ↑ а б в Цветков, Марио. Вишени // Костурски край. Посетен на 11 юли 2021 г.
- ↑ Парцел 129 // София помни. Посетен на 24 март 2018.
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 190. (на английски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 294.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 33.
- ↑ Кольо Рашайковъ Вишенски // Илюстрация Илиндень IX (10 (90). София, Издание на Илинденската Организация. с. 13.
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 53.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 688.
| |||||||||||
