Въмблени
Облик
Въмблени (на гръцки: Μοσχοχωρίτες, Мосхохоритес) са жителите на бившето костурско село Въмбел (Мосхохори), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.
Родени във Въмбел
[редактиране | редактиране на кода]А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

Ангел, български революционер, селски войвода на ВМОРО, по време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на въмбелската чета[1]
Андрю Росос (р. 1941), канадски историк, македонист
Вангел Калайджиев, деец на Охрана[2]
Васил Жуглов (1880 – ?), български революционер




Георги Василев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[4]
Георги Гапков, деец на Охрана[2]
Дана Гершанова-Мураданларска (1916 – 1992), българска комунистическа деятелка
Зисо Попхристов (Ζήσης Παπαχρήστος), гръцки андартски деец от трети клас и свещеник[5]
Илия Дигалов (1890 – 1922), български революционер
Илия Льоровски, деец на Охрана[2]
Илия Ставрев (Ильо Въмбелски) (? – 1907), четник на ВМОРО, загинал в Жупанища заедно с Митре Влаха[3][6]
Илия Тарев, деец на Охрана[2]
Ильо Гапков, деец на Охрана[2]
Кольо Камбуров (1924 – 1947), гръцки комунист, сражавал се в редовете на ЕЛАС в периода 1943 – 1945 година; загинал в Гражданската война в боевете за Каймакчалан през 1948 година[7]
Кольо Панов, деец на Охрана[2]
Кольо Рошов, деец на Охрана[2]
Коста Карамешов, деец на Охрана[2]
Круме Лаганов, деец на Охрана[2]
Кръсто Караскаков (1871 – след 1943), български революционер, установил се във Варна, деец на Македонските братства
Кръстю Наков Тачев, български общественик, установил се във Варна, деец на Македонските братства
Лазар Почев (Λάζαρος Πότσης), гръцки андартски деец, четник[8]
Лазо Лафазанов, деец на Охрана[2]
Ламбо Наумов Пуров (1879 – след 1943), български революционер
Мария Вангелова Кьосева (1927 – ?), членка на ГКП от 1949 година, войник на ДАГ (1947 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 г. емигрира в СССР, а в 1954 година се установява във Варна, България, оставя спомени[9]
Мито Атанасов (Митьо, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета, Трета рота на Втора скопска дружина[10]
Мурто, деец на ВМОРО, войвода на въмбелската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[11]
Наум Гапковски (р. 1941), северномакедонски геолог
Наум Ламбрев Кръстев (1873 – след 1943), деец на ВМОК и ВМОРО
Наум Ролев (Ναούμ Ρόλος), гръцки андартски деец, подпомага четата на капитан Вардас[5]
Николинка Янева Клиновска (1921 – ?), членка на АФЖ, ятачка на ЕЛАС, след разгромана ДАГ в 1949 година емигрира в Полша, а в 1961 година се установява във Варна, България[12]
Пандо Андреев Динев, македоно-одрински опълченец, в 1912 година 34-годишен постъпва в Опълчението и служи в Нестроевата рота на Шеста охридска дружина;[13] на 29 април 1943 година, на 67 години, като жител на Провадия, подава молба за българска народна пенсия,[14] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[15]
Пандо Руфов, български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание[16]
Петър Киров Нанчев (1870 – след 1943), български революционер
Сократ Лафазановски (р. 1939), северномакедонски художник
Сократ Пановски (1948 – 2011), общественик от Северна Македония
Сотир, убит от ВМОРО като предател и агент на властите в 1900 г.[17]
Сотир Манов, деец на Охрана[2]
Сотир Панов, деец на Охрана[2]
Спиро Пандов Руфов (1883 – след 1943), македоно-одрински опълченец; на 11 февруари 1943 година, като жител на Варна, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[16]
Ставри Ставрев (Σταύρος Σταυρόπουλος), гръцки андарт, агент от ІІІ ред[8]
Тодор Троков, деец на Охрана[2]
Христо Дигала[18] (Παπαχρήστος), гръцки свещеник и андартски деец от трети клас, убит от войводата Димитър[5]
Христо, участник в партизанския отряд на Никола Лефтеров в Първата световна война[19]
Христо (Ристо) Тоилчев, деец на Охрана[2]
Хаджи поп Христо Н. Лафазанов, български духовник

Яни Киров Нанчев (? - 1903), български революционер, загинал в Илинденско-Преображенското въстание[20]
Яни Кичевски, деец на Охрана[2]
Яни Люкров (1922 – 1948), деец на Охрана,[2] комунистически партизанин, войник на Демократичната армия на Гърция
Свързани с Въмбел
[редактиране | редактиране на кода]Ермис Лафазановски (р. 1961), северномакедонски писател, по произход от Въмбел
Кръстю Лафазанов (р. 1961), български актьор, по произход от Въмбел
Тед Кочев (1931 – 2025), канадски режисьор от български произход, по произход от Въмбел
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 7.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р Λιθοξόου, Δημήτρης. Τα χωριά της Καστοριάς - γεωγραφία της ιστορίας // Δημήτρης Λιθοξόου. Посетен на 9 април 2025 г. (на гръцки)
- ↑ а б Киселинчевъ, Лазо Т. Допълнителни данни по откриване шифъра на Атинския гръцки Върховенъ Революционенъ комитетъ отъ Костурскитѣ районни войводи Пандо Кляшевъ и Атанасъ Кършаковъ // Илюстрация Илиндень XIII (2 (122). София, Издание на Илинденската Организация, 1941. с. 12.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
- ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 171. (на гръцки)
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 169.
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 141–144. (на английски)
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 87. (на гръцки)
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 244. Посетен на 2 септември 2015.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 67.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 111.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 210. Посетен на 2 септември 2015.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 42.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 57.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 58.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 281.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 38.
- ↑ Палчевъ, Атанасъ. Откриване шифъра на Атинския върховенъ революционенъ комитетъ и последствията отъ това // Илюстрация Илиндень XII (9 (119). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1940. с. 6.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 158.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 217.
|