Направо към съдържанието

Въмблени

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Въмблени (на гръцки: Μοσχοχωρίτες, Мосхохоритес) са жителите на бившето костурско село Въмбел (Мосхохори), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени във Въмбел

[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

А

[редактиране | редактиране на кода]
Андрю Росос (р. 1941)
  • Ангел, български революционер, селски войвода на ВМОРО, по време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на въмбелската чета[1]
  • Андрю Росос (р. 1941), канадски историк, македонист
  • Атанас Льоровски (1930 – 2021), участник в Гражданската война на страната на ДАГ, пленен в 1948 година, в лагер до 1955 година, след това емигрант в Югославия, музикант

В

[редактиране | редактиране на кода]
Васил Жуглов (1880 – ?)

Г

[редактиране | редактиране на кода]
Дейци на ВМОРО, ликвидирали гръцкия комитет в Писодер, начело със Ставрос Цамис. Прави Илия Ставрев от Въмбел, Кано Тодоров от Брезница, Лазар Палчев от Връбник. Седнали: Наум Марковски от Косинец и Атанас Пировски[3]
Реклама на хотел-ресторанта „Свобода“ на братя Г. Жуглови от Въмбел, емигранти в Сейт Луис, САЩ
Реклама на Васил Ангелов от Въмбел и Тома Мончов от Черешница, емигранти във Форт Уейн, Индиана, 1920 г.
Членска карта на Христо Лафазанов от Солунския български клуб
  • Георги Василев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[4]
  • Георги Гапков, деец на Охрана[2]
  • Георги Люкров (Джордж Лукрас, 1902 – ?), македонистки активист в Канада

Д

[редактиране | редактиране на кода]
  • Дана Гершанова-Мураданларска (1916 – 1992), българска комунистическа деятелка
  • Димитър (Мичо) Почевски, войник на ДАГ, след поражението на ДАГ емигрант в Югославия

З

[редактиране | редактиране на кода]
  • Зисо Гапковски, командир на батальон от ДАГ, след поражението на ДАГ емигрант в Ташкет и по-късно в Югославия
  • Зисо Попхристов (Ζήσης Παπαχρήστος), гръцки андартски деец от трети клас и свещеник[5]
  • Зисо Хаджиевски (? – 27 октомври 2021), дете бежанец, директор в Авторемонт в Югославия

И

[редактиране | редактиране на кода]
  • Илия Дигалов (1890 – 1922), български революционер
  • Илия Льоровски, деец на Охрана[2]
  • Илия Ставрев (Ильо Въмбелски) (? – 1907), четник на ВМОРО, загинал в Жупанища заедно с Митре Влаха[3][6]
  • Илия Тарев, деец на Охрана[2]
  • Ильо Гапков, деец на Охрана[2]

К

[редактиране | редактиране на кода]
  • Кольо Камбуров (1924 – 1947), гръцки комунист, сражавал се в редовете на ЕЛАС в периода 1943 – 1945 година; загинал в Гражданската война в боевете за Каймакчалан през 1948 година[7]
  • Кольо Панов, деец на Охрана[2]
  • Кольо Рошов, деец на Охрана[2]
  • Коста Андреев, строителен предприемач в Провадия, деец на Провадийското македонско благотворително братство
  • Коста Карамешов, деец на Охрана[2]
  • Круме Лаганов, деец на Охрана[2]
  • Кръсто Караскаков (1871 – след 1943), български революционер, установил се във Варна, деец на Македонските братства
  • Кръстю Наков Тачев, български общественик, установил се във Варна, деец на Македонските братства

Л

[редактиране | редактиране на кода]
  • Лазар Почев (Λάζαρος Πότσης), гръцки андартски деец, четник[8]
  • Лазо Лафазанов, деец на Охрана[2]
  • Ламбо Наумов Пуров (1879 – след 1943), български революционер
  • Леонид Спиров Дулев (29 януари 1920 – 16 декември 1988, Пловдив) , участник в Гръцката гражданска война, след капитулацията на ДАГ емигрант в Чирчик, Узбекистан, в 1960 година се установява в Пловдив

М

[редактиране | редактиране на кода]
  • Мария Вангелова Кьосева (1927 – ?), членка на ГКП от 1949 година, войник на ДАГ (1947 – 1949), след разгрома на ДАГ в 1949 г. емигрира в СССР, а в 1954 година се установява във Варна, България, оставя спомени[9]
  • Мито Атанасов (Митьо, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета, Трета рота на Втора скопска дружина[10]
  • Мурто, деец на ВМОРО, войвода на въмбелската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[11]

Н

[редактиране | редактиране на кода]
  • Наум Гапковски (р. 1941), северномакедонски геолог
  • Наум Ламбрев Кръстев (1873 – след 1943), деец на ВМОК и ВМОРО
  • Наум Ролев (Ναούμ Ρόλος), гръцки андартски деец, подпомага четата на капитан Вардас[5]
  • Николинка Янева Клиновска (1921 – ?), членка на АФЖ, ятачка на ЕЛАС, след разгромана ДАГ в 1949 година емигрира в Полша, а в 1961 година се установява във Варна, България[12]

П

[редактиране | редактиране на кода]
  • Панде Георгиев Льоровски (3 октомври 1921 – ?), капитан от Първа егейска ударна бригада, арестуван от комунистическите власти и затворен в Идризово, след това на Голи оток, лежи по лагери 10 години
  • Пандо Андреев Динев, македоно-одрински опълченец, в 1912 година 34-годишен постъпва в Опълчението и служи в Нестроевата рота на Шеста охридска дружина;[13] на 29 април 1943 година, на 67 години, като жител на Провадия, подава молба за българска народна пенсия,[14] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[15]
  • Пандо Безов, български революционер, председател на революционния комитет във Въмбел от 1900 до 1907 година, кмет на Въмбел от 1900 до 1916 година
  • Пандо Петров Люкров[16]
  • Пандо Руфов, български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание[17]
  • Петър Киров Нанчев (1870 – след 1943), български революционер

С

[редактиране | редактиране на кода]
  • Сократ Лафазановски (1939 – 2025), северномакедонски художник
  • Сократ Пановски (1948 – 2011), общественик от Северна Македония
  • Сотир, убит от ВМОРО като предател и агент на властите в 1900 г.[18]
  • Сотир Манов, деец на Охрана[2]
  • Сотир Панов, деец на Охрана[2]
  • Спиро Пандов Руфов (1883 – след 1943), македоно-одрински опълченец; на 11 февруари 1943 година, като жител на Варна, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[17]
  • Ставри Ставрев (Σταύρος Σταυρόπουλος), гръцки андарт, агент от ІІІ ред[8]

Т

[редактиране | редактиране на кода]
  • Тодор Троков, деец на Охрана[2]

Х

[редактиране | редактиране на кода]
  • Христо Дигала[19] (Παπαχρήστος), гръцки свещеник и андартски деец от трети клас, убит от войводата Димитър[5]
  • Христо, участник в партизанския отряд на Никола Лефтеров в Първата световна война[20]
  • Христо (Ристо) Тоилчев, деец на Охрана[2]
  • Христо Янев Тарев (1882 – преди 1943), български революционер
  • Хаджи поп Христо Н. Лафазанов, български духовник

Я

[редактиране | редактиране на кода]
Яни Лукров (1922 – 1948)
  • Яни Киров Нанчев (? – 1903), български революционер, загинал в Илинденско-Преображенското въстание[21]
  • Яни Кичевски, деец на Охрана[2]
  • Яни Люкров (1922 – 1948), деец на Охрана,[2] комунистически партизанин, войник на Демократичната армия на Гърция

Свързани с Въмбел

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 7.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р Λιθοξόου, Δημήτρης. Τα χωριά της Καστοριάς - γεωγραφία της ιστορίας // Δημήτρης Λιθοξόου. Посетен на 9 април 2025 г. (на гръцки)
  3. ↑ а б Киселинчевъ, Лазо Т. Допълнителни данни по откриване шифъра на Атинския гръцки Върховенъ Революционенъ комитетъ отъ Костурскитѣ районни войводи Пандо Кляшевъ и Атанасъ Кършаковъ // Илюстрация Илиндень XIII (2 (122). София, Издание на Илинденската Организация, 1941. с. 12.
  4. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  5. ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 171. (на гръцки)
  6. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 169.
  7. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 141–144. (на английски)
  8. ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 87. (на гръцки)
  9. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 244. Посетен на 2 септември 2015.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 67.
  11. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 111.
  12. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 210. Посетен на 2 септември 2015.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 42.
  14. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 57.
  15. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 58.
  16. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 251.
  17. ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 281.
  18. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 38.
  19. ↑ Палчевъ, Атанасъ. Откриване шифъра на Атинския върховенъ революционенъ комитетъ и последствията отъ това // Илюстрация Илиндень XII (9 (119). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1940. с. 6.
  20. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 158.
  21. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 217.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Въмблени&oldid=12727998“.